Ролята на медитацията в психотерапевтичния процес
Изгрев. На брега на безкрайно море – спокойно и синьо, една човешка фигура облята в нюансите на светлината съзерцава хоризонта, където слънцето току що изплува и разпръсква сила, нежност, топлина и цветове. Новият ден и новото начало напомняха за себе си отново – недосегаеми и безметежни.
Медитацията е тема, която постепенно навлиза в западния свят като начин за постигане на вътрешен баланс и хармония със себе си. Съществуваща от векове и водеща началото си от древните източни учения за тялото и ума, каквито са примерно – йога, тай чи, рейки и др., медитацията намира своето място и в сферата на психологията точно защото, чрез техниките използвани в нея се повлиява благоприятно психиката на човека. Като замисъл зад самото понятие медитация стои идеята за вътрешен баланс и постигане на умствено и емоционално спокойствие. Според концепцията на йога, чрез практикуване на медитативни техники човек би могъл да развие висока степен на самоконтрол над мислите си, които отклоняват непрестанно вниманието му от иначе съществуващата вътрешна хармония, считана за наше естествено състояние. На базата именно на такива послания от древните учения за тялото и ума се изграждат и медитативните подходи, някой от които ще разгледам в този материал.
Как точно и къде намира приложение медитацията в психотерапията? За да намерим адекватен отговор ще се впуснем в едно пътешествие в миналото и ще разгледаме структурата на медитативния процес, тъй като следвайки определени принципи се стига до медитация. Връзката й с психологията датира още от древността като елемент от философията. С отделянето на психологията като наука и възникването на психотерапевтични школи темата за медитацията прокарва път и се използва като помощен метод, който може да се срещне под най-различни наименувания. В позитивната психотерапия, когато се стремим да успокоим пациента/клиента ние можем да използваме визуализация, за да му помогне да открие липсващото парченце, разкриващо за него самия пътя към решаване на проблема му. Обикновено тези техники се използват, когато психотерапевтът прецени, че те ще помогнат и ще извлекат на повърхността на съзнанието на човека важни прозрения, карайки го да се почувства обновен и успокоен. Прилагането на този метод води до промяна на честотата на вълните в мозъка. Ако тя попадне в диапазона от 8 до 12 Нz, е на лице релаксация или медитация. Медитацията е състояние на съзнанието, различно от обичайното. Обикновено човек възприема света с петте си сетива и всичко се развива в будно състояние, тоест не спим. Физиолози, йоги и психолози разграничават три състояния на съзнание: будно –сън и дълбок сън без сънища. Съществува обаче и полусънно състояние, което се явява обект на вниманието ни, когато говорим за медитация. Честотите на вълните в мозъка са както следва: бета (будно състояние) – 13-20Hz, алфа (полусън) – 8-12Hz, тета (сън) – 4-7 Hz, и делта (дълбок сън без сънища) – 0-4 Hz, при повишено напрежение и екстремни ситуации се появяват гама вълни, които са над 35Hz Медитацията се осъществява в алфа честота като може да достигне до тета, а според някой източници и до делта. Постигането на алфа състояние не е трудно, но е трудно да се остане продължително време в него. Всеки път, когато заспиваме преминаваме през това полусънно – междинно ниво. Също така обаче, можем да се окажем в медитация и при свръх сложни и необичайни ситуации, където вълните могат да ескалират в гама вълна.
Всички методи или подходи, които се стремят към този тип транс са медитативни в своята същност. На въпроса какво се случва докато сме в медитация и как да я използваме отговор можем да намерим в текстовете на йога, както и в множество изследвания проведени в тази посока от учени, изследователи и психолози именно за тези способности на човека – докато е в транс или медитация. Причината е, че в такъв момент на транс умът се отдръпва и се отваря врата към скрития потенциал на човека и се активират неговите спящи способности. Когато е насочена към конкретна цел медитацията може да помогне за постигането й по естествен за човека начин.
Нека да разгледаме по-подробно мястото и ролята на медитацията в психотерапевтичната работа. Можем да си представим един човек, който се е настанил удобно и е затворил очи. Вглъбил се е навътре в себе си и на спокойствие размишлява за своите проблеми. Когато приключи този сеанс той се чувства по-спокоен, умът му е бистър и дори е в лека летаргия. Той отдава това на медитацията, която е направил. Всъщност това усещане за спокойствие идва от релаксиращия ефект на подобни сеанси, но не това е медитацията. Тези моменти на релаксация също са много подходящи, в случай че сме установили, че човекът се нуждае от малко почивка. Медитацията е нещо далеч по-сложно за постигане и затова сега ще разгледаме основните компоненти, които са и пътеводител за работа.
В Позитивната психотерапия ние разграничаваме четири основни области: Тяло, дейност, контакти и Бъдеще/фантазия. В областта Бъдеще/фантазия се използва умението на човека да фантазира, да си представя и да преработва с картини или музика, четейки или съзерцавайки любими неща.
Както вече споменах по-горе, за да постигнем успех в провеждането на медитативен сеанс ние трябва да сме подготвени с необходимите теоретични познания, които наподобяват алгоритъм, чието следване води до желаната цел.
Медитацията като помощен метод в психотерапията – принципи и последователност:
Едно – Подходяща обстановка – спокойно място с условия за сядане или лягане, така че клиентът да може да отпусне мускулите си. Желателно е светлината да е приглушена и да няма силни външни звуци, които биха попречили за първия важен момент – психологическата нагласа. Удобно положение на тялото – седнал или легнал, човекът трябва да не мисли за позата, да не се разсейва с физически дискомфорт. По принцип класическата поза за медитация е седнал с кръстосани крака и изправен гръб, но тази поза се оказва трудна за продължително време, особено за западния свят, където това не е естествена поза за седеж, докато примерно в източната култура е нещо обичайно и съответно не е проблем да се изпълнява с лекота. Затова ние не налагаме своето мнение, а оставяме клиентът сам да избере позата. Вътрешната нагласа на човека трябва да бъде позитивна към този тип сеанс.
Когато някой се съпротивлява, като подлага на съмнение или гледа с насмешка на това начинание, то опитът ще бъде неуспешен. Така че, ние можем да решим да ползваме медитация в своята психотерапевтична практика само когато имаме позитивно отношение към такава сесия.
Две – Избор на медитативна техника, която според особеностите на проблематиката е различна. За да се ориентираме правилно ние трябва да сме установили предварително в коя област личността пред нас преработва конфликтите, също – кои са водещите му качества и способности. Областта на Бъдеще/фантазия, като област на преработка на конфликта, е знак, че медитацията може да повлияе добре и че ще му допадне. За хора, които по принцип са прагматични, предпочитат математическата точност или техният начин да се чувстват добре е чрез дейност, то вероятността да повлияем чрез медитация става по-малка. И така, след като сме поработили с някого и имаме ориентация, че за него не е проблем да опита да си помогне и снещо по-абстрактно, необичайно и дори провокиращо собственото му его, защото медитацията може да го изправи очи в очи именно срещу него, то тогава можем да изберем темата на медитацията си.
Три – може би най-същественият момент за успех в медитацията е точно този – отдръпване на сетивата. В йога това съответства на понятието – пратяхара. Това е въвеждане в полусънно състояние, при което сетивата постепенно се отдръпват и сякаш изчезват. Тук се появява и алфа вълната. За пратяхара се използват такива подходи, които да накарат ума временно да утихне. В йога нидра примерно, която е типична релаксираща и медитативна техника, се използва изброяване на частите на тялото, също и концентрирано слушане на звуците от външния свят, след това наблюдаване на мислите, на емоциите и т.н. Тук е много важно да се направи още едно уточнение – гласът на водещия/терапевта трябва да бъде нито тих, нито силен. Гласът е един от основните фактори за влияние и постигане на успешна сесия. Не всеки има даденост да говори харизматично, но ако следва правилата всеки ще постигне успех, тъй като те са възможни за овладяване. Не бива да се усеща емоция в гласа, той трябва да се излива с лекота, просто да поднася информацията, без да насочва с интонация. Единственото, което може да се променя е темпото на изговаряне на думите. В началото то трябва да е по -бързо, примерно да се наблюдава дишането на човека и да се следва неговата скорост като се произнасят думите в ритъм с паузите при издишването и вдишването, а след 10-тина дишания се забавя и темпото на говора като това обикновено води до забавяне на дишането. Забавянето на дишането повлиява и пулса, оттам и успокояването на нервната система и забавянето на вълните в мозъка. Ето и някой от техниките за отдръпване на сетивата:
- изброяване на частите на тялото, както се прави в йога нидра;
- насочване на вниманието върху дишането, което е една от най-предпочитаните техники като може да се добави и отброяване от 1 до 10 или обратно;
- насочване на вниманието към външния свят – звуци, миризми, усещания от докосвания, след което към вътрешния свят – мислите, емоциите, чувствата;
- музика – тиха, нежна и за предпочитане класическа 432Hz, тъй като тя въвежда мозъка в алфа състояние. Има медитации, в които се ползва силна и ритмична музика. Целта от музиката е чрез нейната енергийна сила да повлияе на ума и да се отдръпнат сетивата;
- работа със сетивата – едно по едно, като се спираме на всяко от тях и съзнателноги насочваме към утихване и отдръпване, както при процеса на заспиване.
Четири – тук следва да се поднесе внимателно медитативната тема. Може да се направи визуализация, както сме обучавани в позитивната психотерапия примерно със символ – дърво. Дървото – корените – рода, семейството; стеблото – настоящето и усещанията в него; короната – бъдещето, перспективите на личността. На всеки елемент отдаваме нужното време и оставяме човекът да си го представи. Символите са ключове към асоциации. Ние можем да използваме подходящи картини, точно както го правим в дистанцирането /като част от психотерапията/, за да провокираме събуждане, осъзнаване и активиране на силните качества на човека. Ако целта ни е той просто да се отпусне и да възстанови вътрешния си баланс, то тогава можем да му предложим да си представи приятни за него места и да си спомни усещанията от красиви преживявания. В етапа на визуализацията всеки психотерапевт е творец и всичко зависи от собственото му усещане към клиента.
Пет – докато все още медитативното състояние е активно се посява и зрънцето на промяната. Това е добре известното – утвърждение, решение, което в йога нидра се нарича – санкалпа, а в психологическата наука възниква следното обяснение за силата на утвърждението: когато имаме ясна цел, мислим за нея или си произнасяме думички свързани с нея – подредени в кратко изречение, в положителна форма и сегашно време, те навлизат надълбоко в слоевете на подсъзнанието, от където започват да влияят така, че се активират силата и волята на човека така, че да превърне в реалност тази своя цел. Всичко това се постига в медитативно състояние много по-успешно отколкото същото действие в будно състояние, защото докато сме в транса на медитацията умът временно е отдръпнат и способностите на човека се насочват към конкретната цел с много голяма сила.
Шест – етапът на излизане от медитативно състояние е също така важен, както и моментът за навлизане в него. Насочваме вниманието на медитиращия към заобикалящия го свят, към собственото му дишане и към леки движения, които да направи с пръстите на ръцете и краката си, след това цялостно да се раздвижи, без да бърза. Накрая го подканваме да отвори очите си бавно.
След така проведен медитативен сеанс можем да направим кратък анализ заедно с клиента за неговите усещания и преживявания. Оставяме го да говори и да сподели какви идеи има и какво би предприел за себе си, за да се почувства пълноценен и доволен.
Изпъстрена с разнообразие терапевтичната работа използва различни помощни методи. Медитацията е един от тях и ние можем да я използваме като средство за обогатяване на психотерапевтичния си инструментариум.
Статия от Люба Комитова
Използвана литература:
Георг Фоернщайн: Основите на йога
Свами Сатянанда: Йога нидра
Риши Вивекананда: Практическа йога психология
Бончева, И: Психологична психотерапия