АЩАНГА ВИНЯСА ЙОГА
Ащанга виняса йога е една от системите в йога. Ащанга методът е „донесен“ на запад от Шри К. Паттабхи Джойс.. Той се обучава под ръководството на Кришнамачаря, където изучава съчиненията по йога и практикува всеки аспект на йога с намерението да разбере добре философските приложения.
Според Патабхи Джойс „Йога е 99 % практика и 1 % теория“ – той има предвид, че не може да се изпълнява механично една практика, нито само да се занимаваме с филосовския аспект на йога. Трябва да превърнем йога в част от ежедневните си занимания.. Да познаваме добре осемте клона на йога. Тъй като наред с асаните съществуват нашето поведение, осъзнатост и смирение към света, нравствен кодекс. Част от иформацията, която имаме за Джойс достига до нас от снимктие и съчениятата му, като основното е Йога мала.
Историята на Ащанга йога започва с работата на Шри Т. Кришнамачаря, който дава съвременният облик на йога. Той предизвиква революция в йога, която се дължи най-вече на издържаните научно знания, които той прилага към изпълнението на асаните и други техники. Той дава разяснения за въздействието на различните асани върху здравето, логическо и обосновано обяснение за подредбата им, както и за виняса. Методът на Кришнамачаря се опира върху древния текст „Йога корунта“, който той изучавал, заедно със „Сутрите“ на Патанджали при своя гуру – Рамамохан Брамачари. След приключване на обучението си, Кришнамачаря е натоварен със задачата да открие древния текст, да го възстанови и направи тази традиция достъпна за всички. Кришнамачаря написва „Йога макаранда“, където е изложен Ащанга виняса методът. Така се раждат някои от най-популярните днес школи по йога, сред които Ащанга и Айенгар, чиито основатели са все преки ученици на Кришнамачаря.
Ащанга йога говори за цялостност – практикуване на йога не само като упражнения, а и с опознаване на философските и принципи. Думата „ащанга“ означава осем клона, те са – Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна, Самадхи.
Яма, нияма, асана и пранаяма – първите 4 стъпки в йога се считат за външна практика. Тази начална, „подготвителна“ част на йога съставя „хатха йога“. Тя е най-трудната, защото чрез работата с тялото се опитваме да изчистим всичко натрупано в съзнанието, подсъзнанието и несъзнаваното.
Пратяхара, дхарана, дхияна и самади съставят вътрешната пракитка. Запитван какво е общото между йогата на Патанджали и Ащанга йога, Гуруджи отговаря: „Това е същата йога“ и настоява, че философията е зад всяко наше движение. Йога е това, което е, само пътят натам е различен.
Практиката Ащанга – Ащанга йога е разделена на 6 серии, всяка със свой фокус, въздействие и предназначение. Само първите две от тях обаче са подходяши за средностатистически практикуващи, защото дори и те са много трудни и изискват изключителен контрол, баланс и гъвкавост.
Характерното за тази практика е, че независимо коя серия се практикува, асаните са подредени в логическа последователност, която трябва да се спазва стриктно, за да изпълни предназначението си. Уникално е темпото, зададено от дишането, с което се изпълняват всички асани.
По този начин се избягва една основна грешка на човека: привързаността, изразяваща се в склонността ни да правим онова, което ни харесва и да избягваме онова, което ни е трудно.
Във физически план, поддържането на ритмично дишане и усилията да се движим също така ритмично, независимо колко е лесно или трудно, отваря тялото и не му позволява да изпадне в леност или прекалени усилия.
Започва се със Сурия намаскар – поздрав към слънцето. Движенията на Поздравите към слънцето са основата за всичко останало и ще р
азвият необходимата сила, гъвкавост и издръжливост. За някои, практиката включва само Сурия Намаскар 15-20 мин и почивка в Шавасана. За да напреднете по-бързо, правете го всеки ден, по едно и също време, шестдни в седмицата.
Началната серия Ащанга е наречена „Йога чикитса“ – Йога терапия, защото целта й е да излекува тялото ни от обичайните за нас „болести“ – нестабилност, разсеяност, разхвърляност, негъвкавост. Тя се изгражда постепенно, стъпка по стъпка в продължение на месеци. По традиция. Ащанга йога изисква да се практикува 6 дни в седмицата, като съботните и лунните дни се почива.
Основен елемент от практиката е дишането. То ще осигури баланса между стабилността и гъвкавостта, силата и отпускането, усилието и удоволствието, унинието и прекаления ентусиазъм, щира и сукха. Дишането, което остава винаги равномерно ни дава шанса да бъдем свободни, независещи от условностите и обстоятелствата около нас.
Асаните избавят тялото и сетивните органи от болестите, а праняма благоприятства концентрирането на ума, укрепването на сетивните органи и носи покой и устойчивост на ума. Физическата сила, силата на ума и на сетивните органи са много важни, защото без тях човек не може да развие силата на духа. Тялото и ума са неразривно свързани по между си..
Когато асаните бъдат овладяни в степен да се изпълняват с лекота, се преминава към следващата степен – контрол върху дишането. „Не просто да седиш и да дишаш през носа“ 🙂 Пранаяма означава да поемаш фината жизнена сила, чрез речака /вдишване/, пурака /издишване/ и кубхака /задържане на дишането/. Изпълнението им заедно с трите бандхи /съкращаване, стягане н амускулите или заключване/ може да се нарече пранаяма.
Дишането е опорната точка на Ащанга практиката. То е най-прекият път към съзнанието, защото онова, което става в главите и душите ни пряко влияе на дишането. По време на практика дишането ни може да се промени: да стане тежко, накъсано, плитко, забързано, агресивно или изобщо да спре. То отразява отношението ни към практиката в момента и към себе си като цяло. Връщайки го към плавения ритъм и дълбокия звук, ние можем да преодолеем тези негатвини тенденции на ума, които ни пречат и по време на практика, и в живота. Дълбочината на практиката идва от способността да поддържаме дишането си непрекъснато и равномерно. Както и живота, практиката започва с вдишване и завършва с последно издишване в Шавасана.
По време на ащанга практиката се диша Уджай – Уджaй дишaнeтo ce cъcтoи oт eднaкви и пpoдължитeлни вдишвaния (пypaкa) и издишвaния (peчaкa). Πpoдължитeлнocттa нa вдишвaниятa тpябвa дa e paвнa нa пpoдължитeлнocттa нa издишвaниятa. Това е характерното за Ащанга практиката дишане.
Другият важен елемент е изпълнението на Бандхи. Бандха е съществен елемент от Уджайи дишането и целта й е да задържи енергията в тялото. Букв. „съединявам“, бандите свързват отиващата надолу енергия с отиващата нагоре енергия, от което се поражда и вътрешният огън. По време на практика са активни и трите банди: Мулабанда (мускулите на тазовото дъно), Уддияна банда (най-долните коремни мускули) и Джаландара (мускулите на носоглътката). Прилагани заедно това е Три-банда или Маха банда. Бандите създават, но и разпределят енергията в тялото, така че да има баланс, от който ще дойде и лекотата, и стабилността на практиката.
Практиката на пранаяма води до успокояване на ума, което започва да следва движението на дишането. Известно е, че можем да повдигнем по-тежки предмети като задържим дъха и се концентрираме върху предмета. Контролирайки дъха, можем да се съсредоточим в избрана от нас посока.
„Без бандха, дишането няма да е правилно и асана няма да даде резултати“ – К . Паттабдхи Джойс.
Първото, което прави впечатление в Ащанга йога е множеството асани и динамизмът при изпълнението им. Но асаните са само отделните перли в огърлицата – без нещо да ги свързва, те ще са разпиляни и безполезни. / „Мала“ означава огърлица, гирлянда./ Съществуват различни мали, състоящи се от свещени маниста нанизани на връв, които се използват за мантруване и съсредоточаване върху мантруването. Има мали от цветя и др. В Йога мала на Патабхи Джойс представя Ащанга йога като гирляна от йога, в която всяка виняса е като свещено мънисто, върху което трябва да се съсредоточите, а всяка асана е като цвете, нанизано на връвта на дишането.
За да свържете всичко в едно цяло е необходима виняса – правилно дишане и правилно движение, информирано от дишането. Нужен е и фокус: върху тялото, върху дишането, както и фокус на погледа. Така се покриват трите измерения на човека: физическият ни аспект (тялото и движенията му), психическият и нервната система (дишането) и духовният (чрез насочеността на сетивата).
Виняса и тристана (трите точки на фокус – поза, дишане, дрищи) осигуряват неподвижност на съзнанието, а оттам и на тялото. така асана престава да е поза, а се превръща в онова,което е: състояние на духа.
Виняса – Буквално преведено „поставям по определен начин“, виняса е системата на дишане за всяка асана, т.е. как точно ще се движа и как ще дишам, докато го правя. Виняса ни предпазва от грешки и травми, защото спира бърборенето на ума, поради което губим усешане за това какво се случва в момента. Виняса ни връща към настоящия момент, а когато присъстваме, всичко само се случва.
Дрищи – Фокусът на погледа е мощна техника, имаща за цел основно да дисциплинира сетивата ни, които иначе ще блуждаят, търсейки си стимули и отбягвайки настоящия момент. Има 9 дрищи според конкретите видове движения, като дрищи помага да се извърши движението по-правино, тъй като е много естествено. С други думи дрищи помага да гледаме натам, накъдето отиваме.
„Най-трудната стъпка в Ащанга йога е може би първата стъпка – да застанеш на постелката. Втората – да се срещнеш със самия себе си…“
подготвил статията от различни източници – Мария Кирова
