Мисълта на човека е феноменална по своята същност. Мислите ни се оприличават, в различните визуализации с вълничките на океана или като облачета в синьото небе. Мислите стават причина за радостите и тревогите ни, за успехите и провалите, за вземането на решения и тяхното отстояване. И, знаете ли, всеки от нас мисли по свой уникален начин, прави логически и нелогически връзки на базата на цялата информация, която се складира в паметта от най-близките до най-далечните спомени. Една част от нещата, които ни се случват ги помним много добре, особено когато сме ги оценили като важни или са свързани с някаква емоция. Добре помним и близките събития. Какво става обаче с това, което се е случило някога, далеч в детството, а може би в пубертета? Какво става с онези важни моменти, които ни изграждат като личности? Може би се досещате, че те не изчезват, не се превръщат на прах в хода на времето, а напротив заемат важно място в структурата на личността под формата на архетипи или както в йога се наричат – самскари. Всяка мисъл и всяка емоция потъват в океана на подсъзнанието и тихо продължават да съществуват. А ако допуснем, че съществуват минали животи, или поне приемем пренасянето на информация чрез гените от поколение на поколение то тогава в нас би трябвало да съществува цялата история на света, а не само спомените ни от този живот. Нашите възгледи, поведение, личностови особености и концепции се изграждат на базата на всички тези влияния – осъзнати и неосъзнати, както и от социалната среда. Съответно концепциите са водещи за нашите взаимоотношения, дейности и също така как се чувстваме.
Когато сме изправени пред сложна житейска ситуация на повърхността излиза, съвсем неочаквано, някоя самскара/архетип под формата на внезапна промяна в себе-усещането, било то положителна или отрицателна. Когато се отключат способности, които ни правят по-силни обикновено не обръщаме внимание на промяната, защото така се чувстваме добре. Когато обаче се появи безпокойство или тревожни мисли, когато се появи симптом във физическото тяло, тогава започва изтощителна и често пъти безуспешна борба с проблема, което влошава още повече нещата. Никой не допуска, че причината може да е в излизането на повърхността на съзнанието, на дълбинен спомен – впечатление, който носи конкретна емоция и логика, и започва да влияе по странен начин на иначе стабилния доскоро човек. Това променя начина на възприятие към света и се превръща в стимулатор за вземане на решения вече от позиция на новата гледна точка. В един момент, сякаш на прозрение, може да открием, че вече нямаме приятели, че това с което се занимаваме не е което искаме, че хората, които сме считали за идоли не са точно такива. И така настъпват промените. Отново отбелязвам, че промяната настъпва с промяната на концепциите и точно това се случва най-неочаквано, защото подсъзнателните импулси са много силни и заредени с емоционален заряд?
Как става това? Психиката, както вече изяснихме, е доста фина и чувствителна, и се формира се от множество фактори още от най-ранно детство. По принцип всеки човек има свое базисно вътрешно себеусещане, което е основното му психологическото му състояние, примерно – спокоен, затворен, агресивен, депресивен… Това е нещо като центъра на човека, като сърцето или вътрешното Аз. През живота си ние изграждаме защитни механизми, които в нормални обстоятелства работят добре. Когато се появи проблем от типа на натрапчиви мисли или друг вид тревожност със сигурност защитите не са сработили. Причината е, че не всичко, което правим по познатия ни начин, се случва по очаквания модел. Точно затова, за да развием нужната устойчивост на психиката си и може би в стремежа си към себе-познание и себе-развитие, рано или късно стигаме до някое учение като йога или друга наука за нашата същност.
Ние, разбира се сме адаптивни създания и често успяваме да се нагодим към новата ситуация, но не винаги и не всеки се справя. Ето защо имам намерение да се спра на важни йогийски практики, които са като еликсир за душата.
Йога е наука за тялото и ума, която можем да наречем цялостна система точно в посока – еволюционен процес. Като крайна цел на йога, без значение коя пътека ще бъде избрана е така нареченото разширяване на съзнанието и достигане до трансцеденталното състояние, което можем да сведем накратко като развитие на човека. За да решим въпроса с мислите и объркването, което настъпва от постоянно сменящите се настроения в ума и безпокойството на емоционален план, на нас ни трябва да достигнем до тази своя уникална същност, която според йога съществува във всеки човек и чиято характерна особеност е усещането на спокойствие и дори щастие.
Всичко можем да си кажем тук и нищо няма да се промени докато не се появи практиката. Затова нека се спрем по-подробно на тази част.
Една от малките тайни за освобождаване от тревожните мисли е, че самите мисли създават предпоставките за осъществяването им. Как така? Опрем ли се на познанието от йога за многоизмерната структура и различните измерения на съществуването ни веднага можем да направим връзка и с това как едно нещо появило се в системата: тяло – емоция – ум, която е цялостна, влияе навсякъде в нея. Този принцип работи от както съществува човека и благодарение на него непрекъснато проектираме своите намерения в едно от тези полета на същността си, след което те преминават в другите посредством свързващите ги енергийни потоци и центрове или на физически план нерви, органи, жлези с вътрешна секреция. От тази взаимосвързаност произтичат и последствията в реалния ни живот. Затова, когато се научим да контролираме, поне частично, ума си, веднага започват промените, веднага настъпва успокоението. Когато практикуваме медитация или друга техника за обръщане навътре ние спонтанно откриваме това уникално кътче в себе си, където се чувстваме като у дома, в смисъла на спокойствие и тишина. От йога можем да вземем ценни практически съвети и да създадем цяла програма за самостоятелна работа.
Какво бихте казали за схващането, че всяко нещо притежава този смисъл, който влагаме в него? Според съвременните психологични възгледи ние изпълваме със съдържание всичко според начина, по който го приемаме. От нас се иска само да осъзнаем, че имаме такива способности, да променяме съдържанието и след това да го направим с пълната увереност, че го искаме.
Сега нека за момент да си представим, че в една чаша имаме дълго утаявала се вода. Изсипваме тази чаша и я напълваме с прясна, студена и чиста вода. Това е най-съществения момент в освобождаването на умствените напрежения. Изсипването на застоялата вода е като да се освободиш от нещо, което добре разбираш, че не върши работа. Наливането на новата вода е новото съдържание, новият смисъл, който сега избираш да внесеш. Този нов смисъл идва от настоящия момент, със съзнанието, което имаш сега.
Още от древни времена хората се занимават с овладяването на емоциите и укротяване на мислите. Която и философска система да вземем първото нещо, което откриваме е как да се научим на самодисциплина и след това контрол на ума. По тази причина медитацията вече присъства във повечето психологически школи. Това се оказа много въздействащ подход, защото достига до дълбоките нива на подсъзнанието или така да се каже – до сърцевината на проблема и се провокира неговото освобождаване. Съвременните психотерапии също работят с тези техники като ги наричат – психологически тренинги и с други имена. Всъщност какво значение има как ще го наречем едно нещо, ако то дава нужния резултат? Какво значение има дали решението ще достигне до нас чрез медитация или хипнотичен сеанс? Целта е да открием вярната посока към успеха.
Обикновено хората, които не преживяват някаква криза в момента или са успели да се балансират сами казват: „Нищо ти няма, хайде гледай напред“. Друг, който пък е попадал в подобно положение, казва: „Иди на психолог J“, лекарите – ето ти успокоителни; приятелите – ела да си поговорим…
Тук ще се спра на няколко варианта за работа с ума, подсъзнанието и егото през призмата на йога психологията.
На вниманието ви предлагам следните техники: трансцедентална медитация и сензитивен тренинг.
Творческата медитация може да се използва успешно за събуждане на качество, което води до вътрешна хармония. За целта е необходимо да се овладее някоя техника за утихване на ума, за да може да се навлезе в състоянието алфа на съзнанието, от което да се поработи с неспокойния ум.
Пример за творческа медитация: Включва – техника за постигане на Пратяхара /отдръпване от сетивата/ и визуализация.
Останете сами в тиха, леко затъмнена стая. Заемете поза с изправен гръб, може да седнете на земята и да кръстосате крака, но може и да използвате стол, ако ви затрудняват йогийските пози. Затворете очи и започнете да се фокусирате в дишането ви. Мислете само за него и опитайте да усетите как тялото ви се отпуска докато издишвате. Оставете звуците около вас да се носят като нежна мъгла, оставете за момент и размишленията по разни въпроси. Научете се да отпращате мислите си с намерението малко по-късно да им обърнете достатъчно внимание. Продължете така за известно време, поне няколко минути. Докато изпълнявате техниката не е редно да поглеждате към часовника, затова просто наблюдавайте усещанията си и моментът, в който почувствате в себе си спокойствие и унасяне, също като при заспиване, си спомнете за онази чаша със застояла вода, помислете как в нея с времето се е събрало всичко, което сега ви пречи и искате да се отървете от него. Представете си как изсипвате чашата със застоялата вода и как с това действие освобождавате място за нови, прекрасни неща. Започнете да фантазирате за вашия живот, за вашите мечти, за вашето най-балансирано душевно състояние, така както е било някога и така както го искате сега. Останете така колкото можете по-дълго. Щом усетите, че се разсейвате и вече не сте концентрирани, върнете осъзнаването си в стаята, в която се намирате, раздвижете се бавно и накрая отворете очите си.
Успеваемостта на този тип медитация идва от няколко момента: 1. Навлизането в алфа състояние; 2. Упражняване на контрол над мислите; 3. Визуализация, която ви помага да видите нов вариант, нова гледна точка; 4. Постигане на усещане за удовлетворение.
В крайния момент, след излизане от медитацията се появява спокойствието и то се установява трайно.
Пример за сензитивен тренинг: Включва – Тахника за Пратяхара, работа с емоциите и интерактивна техника за преработване на негативна емоция.
Първо – научаваме се да релаксираме. Как се прави това? Позата за релаксация се нарича – Шавасана. Заема се като се легне по гръб, краката са леко разтворени, ръцете са до тялото и дланите са обърнати нагоре. Постепенно отпускаме мускулите като можем да използваме броене от 10 до едно като при всяка цифра отпускаме съзнателно корема и след него цялото тяло. Важно е да не се разсейвате. Всъщност това е първият урок към самоконтрола на ума – да не се разсейваме докато се отпускаме. Тук на помощ идват всички начини за отклонение на мислите – добра е представата за облачeта в синьото небе, които се носят от вятъра и постепенно изчезват. Сензитивният тренинг работи със сетивата като позволява да се отдръпнем от тях и да се пренесем в друго състояние, подобно на екстаз, отвъд сетивния свят. Тук са включени няколко компонента: дишане, което е равномерно и прогресивно става все по-бавно,
Статия – Люба Комитова
