Това е една дълга история за израстването от малко дете до зрял човек. Тази история можем да разделим на етапи: детска възраст, юношество, млада личност и зряла личност. Етапът, в който се заражда чувството за вина е в най-ранна детска възраст и по-късно се затвърждава в тийнейджърската. Решаваща роля, естествено, имат най-близките ни хора. Това обикновено са родителите ни или хората, които ни отглеждат. Те едва ли имат представа какво се случва в душата на детето и както повечето добронамерени хора се стремят да възпитат у него качества като послушание, отзивчивост, наред с това добър успех в училище и добри обноски. Така неусетно, с годините се оформят: модел на поведение, начин на мислене и чувстване, както и възприемане на света. Децата, за разлика от възрастните, приемат безусловно моделите от хората, които са най-близо до тях. Ако възрастният е добър, благ човек, който на мравката път прави, то детето ще запамети това поведение и то ще остане в съзнанието му като модел. Ако пък е коравосърдечен и лесно пренебрегва болката на другите или просто е по-безчувствен, дори понякога причинява болка на някого, без никакви угризения, то детето ще запамети този модел. Всички качества, които притежаваме са от една страна генно заложени, а от друга са копи-пейст на моделите от близките ни. Тъй като обаче, човекът е развиващ се индивид и притежава своя собствена система за размишляване и себе-усъвършенстване, той проявява така нареченото право на лична свободна воля като в някакъв момент от живота си се противопоставя на всевъзможни неща. Точно тогава възникват и първите вътрешни недоразумения. Това е големият сблъсък между моделите и реалността! Тук е важно да се знае, че моделите отдавна са потънали в подсъзнанието и никой не си спомня за тях. Те съществуват само като реакции и темперамент. Понякога хората около нас казват: „Същият си като баща си…“ Ние може да мислим, че не е точно така, но очевидно за външния наблюдател нещата изглеждат по друг начин.
Нека се спрем по-подробно на онези качества, които провокират появата на чувството на вина:
- На първо място това е способността да изпитваме съвест. Не по-малко важна е самооценката и вярата в себе си. Всичко, което води до чувство за вина се преработва и изчиства успешно чрез уникалните практики за себепознание и всички тренинги за работа с подсъзнанието. които изискват определена доза – самодисциплина. Това, както се подразбира, означава че не е толкова лесно да се избавим от този порочен кръг – ниска самооценка, слаба или никаква вяра в себе си и трудна адаптивност в контактите с хора, които налагат нови правила.
Принципът, по който се появява чувството за вина е следният: впечатленията от най-ранната детска възраст + възпитанието под формата на наставления, които дават приоритет на другите и едва ли не ни те са способни, а Аз не!
- Адаптивност и развитие на чувството за вина в живота:
Най-добрият вариант е да попаднем в добра среда, където някой ще проявява разбиране и ще ни обича. Тогава вината постепенно отстъпва и дори понякога изчезва, защото не може да вирее в среда, където има толерантност.
Хората с чувство за вина по принцип са мили и отзивчиви. Те успешно маскират този свой проблем като изобщо не дават външен израз, че той съществува. Истината е че болката, която изпитват е на много дълбоко ниво. Реакциите, които виждаме отстрани са тяхната самозащита чрез мекота и готовност да помагат почти винаги и за каквото и да е. Тези хора носят доброта в себе си, но тя може да се обърне срещу тях всеки миг, защото намират грешката в себе си и тогава страданието е много силно, сякаш няма какво да ги успокои. В един по-късен етап, в тийнейджърската възраст, започва разгръщането на характера на човека. Точно в този период възниква големият сблъсък между моделите и реалността.
- Терапевтични варианти за работа с чувството за вина:
Как можем да преработим вината, така че да сме пълноценни и хармонични в живота си?
Медитативен психологически тренинг – подсъзнателни модели и възможностите за промяна на това абстрактно ниво.
За да преработим негативното влияние на вината нека поговорим с разбиране, нека се опитаме да изясним за себе си как работят вече изградените модели от най-ранно детство и дали е възможно да се освободим от тях с някакъв метод? Няма място за самозаблуда, когато търсим решения. Свободната воля е право на всеки, но доколко е свободна се определя от възгледите, които пък се формират на базата на всичко, което виждаме в детството си. Да, на това, което виждаме, чувстваме и преживяваме като деца. Дори не е необходимо някой да ни казва с думи кое е правилно и кое не, ние имаме уникална система за подбор и анализ на информацията идваща от външния свят. Така се получава, че личността, която си мислим че сме, често не е онази, която чувстваме, че сме. Защо? Това е въпросът, зад който стои решението – просто да си дадем шанс, да започнем начисто и да оставим миналото назад, за да можем необезпокоявани да се успокоим. Потенциалът на всеки човек, способностите му могат да се окажат доста повече от очакваното, когато се освободи от натрапените и внушени по принуда мисли, нерядко, причина за комплекси за малоценност и чувство за вина.
И накрая, за да постигнем нещо ни трябва мотивация – силата за промяната.
Тази мисъл е точно илюстрираща моментът на готовността за промяна: „Когато ученикът е готов, учителят се появява.“
Статия: Люба Комитова
